Дронове и роботи заменят хората на полето. Младите хора стават все

Дронове и роботи заменят хората на полето. Младите хора стават все по-малко на полето.

Последното броене от 2020 година в земеделието в България сочи, че преобладават мъжете, които са 70% от работещите, а дамите са 28%. Това уточни доцент Божидар Иванов, началник на Института по земеделска стопанска система към ССА.

През 2020 година делът на наетите на заплата в бранша се усилва и процентът е към този момент над 30%. Тази наклонност на напредък на наетите и понижаване на фамилната работна ръка и обособените фермери ще се усилва съгласно него.

Най-голямата централизация на фамилна работна ръка е в млечно отглеждане на животни и дребни преживни животни.

Наетите са преобладаващи в зърнопроизводството през 2016 година, макар че като цяло те не са доста на брой поради мощното модернизиране на производството съгласно него.

Той съобщи, че Франция има най-едро и крупно земеделие в Европейски Съюз и е най-развита в земеделско отношение в Общността и се отличава сензитивно от всички останали страни.

България изпреварва Полша за 2021 година по успеваемост поради пазарната обстановка в света във връзка с цените на зърното.

В резултат на това добавената стойност в бранша пораства и дава капацитет за нарастване на доходността и възнаграждение на труда.

Годишното възнаграждение в стопанската система е по-високо от това в земеделието съгласно данни от 2020 година Най-добри индикатори в това отношение има във Франция.

Разликата е най-малка, към 30% е заплащането в земеделието по отношение на междинните равнища в стопанската система там. А в България към 15% и по-малко от Франция, и останалата част на стопанската система ни.

Това е причина да се сблъскваме с казуса на работна ръка. Компенсацията на наетите в земеделието в евро да вземем за пример във Франция през 2021 е към 11 хиляди евро, в България за една годишна работна единица е близо до 4 хиляди евро, сподели Божидар Иванов.

Това възнаграждение в другите елементи на стопанската система води до дефицит, мъчно намиране на работна ръка и отлив на трудоспособно население от селските към градските региони.

Причината за липса на младежи в земеделието са няколко.

От една страна налице е демографска рецесия, не до такава степен положителните условия за живот в селата. Налице са компликации за набиране на работна ръка и има проблем с трайна сезонна ангажираност.

Трудното набиране на служащи във фермите е резултат не толкоз от по-ниско възнаграждение, а от това, че не се обезпечава работа за дълъг интервал от време, направи извод Божидар Иванов.

Божидар Иванов предизвести, че не трябва да се вършат илюзии, че земеделието ще обезпечава претовареност, възнаграждение и повече работни места в бъдеще. Според него пътят е процесите да се автоматизират и да навлязат нови технологии, които ще обезпечават по-добро качество на позиции за работа.